Фермери: България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос

Разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става все по-трудна. Това обяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, по време на форум „Фермери и пазари – конкурентни чрез устойчивост“, организиран от съюза днес в хотел „Интерконтинентал София“. Според Стоянов не е достатъчно стопаните само да произвеждат добра суровина. Ако те не участват в следващите етапи - съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън техните стопанства, каза той. По думите му фермерите трябва да изградят работещи партньорства, които да гарантират на производителя по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.

България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос, отбеляза Георги Стоянов. Затова според него фокусът трябва да започне от вътрешния пазар чрез планиране на обемите, осигуряване на постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка в тази посока той посочи концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове, което е инициатива на БФС.

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова обяви по време на форума, че започват проверки за реалните изкупни цени, на които се купува продукцията от българските производители. „При проверките, които ще извършим – те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни“, подчерта Манолова.

По данни на Евростат България надвишава средноевропейските цени за основни хранителни продукти - масла и мазнини - 142 на сто, млечни продукти и яйца - 126 на сто, а захарни изделия - 116 на сто. В същото време нивата на цените са 93 на сто от средноевропейските, а покупателната способност е едва 68 на сто.

Манолова отбеляза, че това лято изкупните цени в търговските вериги са паднали драстично, като дините са били изкупувани на 9 евроцента, чушките на 30-60 евроцента при промоционални продажби в магазините от 1,50 евро, докато веригите са залагали на евтин внос - на домати от Албания, моркови от Турция, картофи от Египет. По темата за инициативата „Кошница с грижа“ Мая Манолова обяви, че практиката показва невъзможност проблемът да се реши с доброволни споразумения с веригите. Тя подчерта, че основният ѝ ангажимент като председател на КЗП е понижаването на цените за потребителите, без това да става за сметка на българските производители. „Моят ангажимент е понижаването на цените, защото справедливата стойност, изобщо очакването на българите не е просто да спрат да растат цените, а тези, които са с надценки от 80, 100 на процента да бъдат около справедливата стойност“, каза Манолова.

Заместник-министърът на земеделието и храните професор д-р Иван Палигоров съобщи по време на форума, че в Министерството се създава нова дирекция, която да събира пазарна информация за количества, цени, качество както за вътрешния, така и за външните пазари, за да улесни реализацията на фермерската продукция. Той допълни, че МЗХ води диалог с търговските вериги за изсветляване на верига на доставки - от полето до крайния потребител и подчерта, че държавата няма да регулира пазарните цени, а ще изисква прозрачност и проследимост на веригата.

Заместник-министърът информира още, че са проведени съвместни срещи с Агенция „Митници“ и НАП за вноса на плодове и зеленчуци от трети страни - Турция и Западните Балкани, като е било констатирано е, че камиони преминават границата с фактури на силно занижени стойности, след което стоката се препродава многократно по-скъпо. Иван Палигоров съобщи, че се въвежда облагане на стоката на границата спрямо средно установени реални цени, за да се пресече фиктивният ценови дъмпинг. „Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена", допълни той.

Генералният секретар на Копа-Коджека Ели Цифору изрази във видео обръщение към участниците във форума признателност за партньорството с БФС и подчерта активния му принос в Брюксел по ключови теми като бъдещето на ОСП, опростяването на правилата, търговията, иновациите, устойчивостта и веригите за доставки. Като основен структурен проблем тя посочи слабата преговорна позиция на производителите и неравномерното разпределение на стойността и рисковете. „Разходите за прехода към устойчивост не бива да се прехвърлят изцяло върху земеделците“, каза тя. Ели Цифору допълни, че обединяването в организации на производители и кооперативи дава възможност за окрупняване на продукцията, постигане на икономии и по-равнопоставено договаряне. Тя отбеляза също, че за да имат сигурност за инвестиции и иновации, европейските земеделци се нуждаят от солиден бюджет за ОСП в следващата Многогодишна финансова рамка.

Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов каза по време на форума, че основният структурен дефект на българския аграрен сектор е лошата пазарна инфраструктура, захранвана от голям дял на сивата икономика и недобре уредена процесуална среда за контрол. По думите му Законът за административните нарушения и наказания отразява обществени отношения отпреди 50 години и защитава преимуществено нарушителите, превръщайки контрола в тромава административна тежест.